Непредвидената ситуация, създадена за нашите пионери Шуклев и Николов на граничния пункт Еренхот на монголско-китайската граница, доведе до спиране на пътуването им.
Нито дълбините на езерото Байкал, нито екстремните климатични условия на пустинята Гоби, нито най-голямото изкушение на съпруга и съпругата успяха да спрат двойката в Renault 4, колкото човешката ограниченост и буквалното прилагане на закони, които все повече забравят за човека и неговата личност. Видеото на фен страницата им ясно показва огромното сътрудничество на Шуклев и Николов с китайските граничари, търсещи решение на „проблема“. Те дори предлагат да оставят собственото си превозно средство и да стигнат до Пекин с влак, което би нарушило напълно първоначалната идея на мисията им. И докато Шуклев и Николов стоят в неизвестното, а нашето посолство в Пекин, което е в постоянен контакт с тандема, се опитва да намери решение, все повече се чудя дали подобни предизвикателства пред поставената цел са част от съдбата на македонеца или не?
Естествено, може да се отговори както утвърдително, така и отрицателно. В първия случай би трябвало да се изправим срещу вродения си инат, който е прекрасно представен в едноименния роман на Славко Яневски, и да го приемем и насочим като градивна и обединяваща сила, върху която би се изградило нашето бъдеще. По този начин, от саморазрушителна черта, той би прераснал в разпознаваем белег на нашия народ. И както италианците ни учат на bella vita, французите на l’amour, германците на quality, англичаните на своя език, ние бихме научили света на търпение и постоянство (добрите качества на ината). Във втория случай обаче бихме осъзнали, че от наша страна няма недоразумения, дори се стремим повече, отколкото би трябвало. Тогава няма да ни остава нищо друго, освен смирено да водим и да градим другите, а препятствията, създадени от други народи, забравили, че сме братя, трябва да бъдат преодолявани с любов.
Но има и друга характеристика, която се извисява над цялата тази ситуация и която може би най-много ни отличава като народ; желанието да опознаем другия, а с него неминуемо и себе си. Тази характеристика на нашия народ да опознава, да приема, да се адаптира ние постоянно наблюдаваме в нашата близка и далечна история. Може би именно тук се крият съществените пречки пред начинанието на Шуклев и Николов. И докато другите народи виждат света като територия, която да завладеят, като издигнат граници и стени, ние го виждаме като място за нашето постоянно усъвършенстване. За да надминем себе си, трябва да излезем от собственото си аз.
Надявам се, че с това пътуване Шуклев и Николов ще предадат част от нашата адаптивност и приемане към другите.
На следния линк можете да прочетете повече за това голямо приключение на Шуклев и Николов и тяхното пътуване от Стояково до Пекин.
Шуклев и Николов и тяхното пътуване като (п)памет за миналото
